Статията се базира върху анализа на три исторически романа на Емилиян Станев, написани през последния период на творчеството му: „Легенда за Сибин, преславския княз”, „Тихик и Назарий” и „Антихрист”. Основното внимание се отделя на изследването на философската, религиозната и политическата тематики, както и на ролята на изкуството и на взаимодействието му с религиозния канон и с политическата конюнктура. Започва се от предпоставката, че познаването на историята е основополагащо за разбирането на съвременноста. Главният герой на тези творби представлява типът на homo duplex, човекът, намиращ се в постоянно търсене, измъчван от съмнения, разкъсан между духовното и материалното, между възвишеното и земното, разпънат между Бога и Сатанаила, мъченик и грешник в същото време, защото светът не съществува без тъмнината и който откри Рая, наследи и Ада.