In acest articol se menţionează, că viaţa cotidiană a eroilor operelor literare ale lui Mişo Hadjiiski nu sânt pentru autor o valoare în sine, spre deosebire de ritualul comportărilor. În baza exemplelor concrete este reflectată unitatea şi dependenţa reciprocă a ritualului şi cotidianului. Dintr-o parte, exemplele operelor literare demonstrează, cum statutul personalităţii, fixate de ritual, strict şi determinat îngustează posibilităţile alegerii modelelor cotidiene într-o situaţie sau alta, iar de altă parte, multiple cazuri de profanare a ritualului, condiţionate de cauze pragmatice, importante pentru întreaga colectivitate.

В тази статия се подчертава, че за героите на прозата на Мишо Хаджийски всекидневието не е нещо самоценно и самодостатъчно, за разлика от ритуалното им поведение. От една страна от примерите се вижда, че личностният статут, подтвърден от ритуала, строго и определено диктува модела на поведението на човека в тази или друга ситуация, независимо от неговите желания и интереси. От друга страна примерите показват, че прагматичните причини и интереси на цялата общност допускат и оправдават дори масова профанация на ритуалното.