През 1910 г. българското населено място в Южна Бесарабия – Тараклий, за пръв път става административно-териториален център – Тараклийска волост (1910–1918). В настоящата статия се разкриват мотивите за създаване на волостта и основните направления в нейната дейност, посочва се икономическият и културният подем на селището в годините на съществуването на волостта, осветлена е значителната роля на волостния староста Иван Петрович Беров за развитието на Тараклия като административна единица.