Creşterea animalelor la bulgari şi găgăuzi din sudul Basarabiei până la colectivizare purta un caracter privat. Din acest considerent această ramură era strâns legată de sistemul de credinţe şi practici etnice, formând un complex de tradiţii de muncă. Aceste tradiţii s-au păstrat parţial până în prezent. În lucrare se încearcă să se restabilească teoretic „imaginea” păstorilor de origine bulgară şi găgăuză, care au existat până la mijlocul secolului al XX-lea.

Животновъдството при българите и гагаузите в южната част на Бесарабия преди колективизацията носело частен характер. По тази причина съответният вид дейност бил тясно свързан със системата на народните традиции и вярвания. По този път се образуват трудови традиции в съответната област. Тези традиции, частично запазени и до днес, позволяват да се реконструира „образът” на българския и гагаузкия животновъд, който съществува до средата на XX век.