Статията е щрих към образа на света, който българинът носи дълбоко в езиковото си съзнание, но понякога остава непонятен за чужденеца. Представя се прагматичен поглед върху детерминацията, една от най-сложните именни категории в съвременния български книжовен език. Предлагат се няколко акцента на мисловна ориентация в контекста на Теорията за референциите, с цел да се локализират някои от най-представителните ситуации, които предизвикват затруднения в небългарското езиково съзнание и се търсят пътища за тяхното преодоляване в рамките на преподавателската практика. Статията завършва с обобщение на възможните отговори на вечно обновяващия се въпрос Защо тук има, а там няма определителен член?