Articolul discută rolul şi importanţa lucrării „Istoria slavobulgară” al lui Paisii Hilendarski în Renaşterea naţională bulgară şi contribuţia lui Mihail Ceachir în formarea identităţii găgăuzilor din Basarabia. Subliniază specificul timpului istoric în care au trăit şi au lucrat promotorul renaşterii bulgare şi iluminatorul găgăuz; autorul identifică procesele etno-politice şi etno-culturale la bulgarii din Balcani, şi găgăuzii din Bugeac; determină activitatea acestor cărturari pentru întregul popor; se acordă atenţie caracteristicilor specifice apariţiei patriotismului lor.

В статията се разглеждат в съпоставителен аспект ролята на Паисий Хилендарски и на неговата „История славянобългарска” в българското Възраждане и приносът на Михаил Чакир във формирането на идентичността на бесарабските гагаузи. Подчертава се спецификата на историческото време, в което са живяли и творили българският възрожденец и гагаузкият просветител; описват се етнополитическите и етнокултурните процеси, които обуславят общонародната дейност при българите на Балканите и при гагаузите в Буджака. Акцентира се вниманието върху специфичното в проявата на патритизъма на тези двама деятели.