Статията разглежда един от методическите подходи, семиотичния, който способства за формиране на речевите умения у малките ученици. Необходимо е да се семиотизира обучението в началното училище. Именно семиотиката е призвана да научи децата да се ориентират в полисемиотичното езиково пространство: как да разясняват думите; да търсят първоначалните значения на изразите; да демонстрират значението на думите чрез рисунка. Педагогическата цел на употребата на семиотичния подход е да се развиват речевите умения и да се приобщават малките ученици към четенето.    Представен е и семиотичният подход към езика, който предполага не само изходно разбиране за езика като система от знаци, но и негово описание в минимум три аспекта – семантика, синтаксис и прагматика. Разгледани са научните направления в развитието на семиотиката, различни становища по въпроса заобхвата и дефинициите на знака и неговите видове. Постановките на семиотиката като наука за знаците и знаковите системи придобиват все по-голяма актуалност. Това е свързано с израстващия голям интерес към текста, който изпълнява ролята на междукултурен код и служи като средство за индивидуална, междуличностна, групова и масова комуникация.